Отдавна се отказах
Отдавна се отказах да те търся.
Намирах те, изгубвах те и пак...
като клошар заровил се в боклука
откривах само пепел, не и жар.
Отдавна се отказах да мечтая.
Угаснаха надеждите. Съвсем.
Мечтите се оказаха за смелите,
а моите излязоха менте.
А още се страхувам от високото
и този страх душата ми обзе,
с детинските си страхове се справих,
за истинските - трябваха криле.
Отдавна се отказах да те чакам,
но дойдеш ли - добре си ми дошъл.
Една целувка още тлее в мрака
да изгори последният ми ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
