joanna_vas (Йоанна)
223 460
25.07.2005 г., 0:37 ч.

Отекваща целувка 

  Поезия
810 0 4
Пътищата ни събират
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното
с нереалност,
в която
приказките още съществуват...

Вълшебството е пламнало
в косите
на непонятната случайност,
побрала в дланите си
сънената нежност
на две очи
огледали се в себе си ...

И огледалното зелено
на нюанса,
в разгърнатата преходност
е образ,
изграждащ ни
над слънчогледови мостове...

По тях - преминалото ехо
е ехото
на първата целувка -
разбила се
в скалите на деня,
като вълна
отекваща в сърцето...

На хоризонта обичта
е очертала път,
по който
минаваме несетно,
а тишината е награда
изказана
като Любов докрай ...

© Йоанна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • уникално
  • Пътищата ни събират - и аз го повтарям като песенен рефрен, защото е много верен и онзи път който следва, е пътят, по който крачи Любовта. Отново се изгубих в мечтателната ти образност! Хубаво е, Йоанна!
  • Има път любовта...и то добре очертан!Великолепно е мила!
  • пътищата ни събират... и приказките все още съществуват... )
Предложения
: ??:??