25 июл. 2005 г., 00:37

Отекваща целувка

988 0 4
Пътищата ни събират
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното
с нереалност,
в която
приказките още съществуват...

Вълшебството е пламнало
в косите
на непонятната случайност,
побрала в дланите си
сънената нежност
на две очи
огледали се в себе си ...

И огледалното зелено
на нюанса,
в разгърнатата преходност
е образ,
изграждащ ни
над слънчогледови мостове...

По тях - преминалото ехо
е ехото
на първата целувка -
разбила се
в скалите на деня,
като вълна
отекваща в сърцето...

На хоризонта обичта
е очертала път,
по който
минаваме несетно,
а тишината е награда
изказана
като Любов докрай ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уникално
  • Пътищата ни събират - и аз го повтарям като песенен рефрен, защото е много верен и онзи път който следва, е пътят, по който крачи Любовта. Отново се изгубих в мечтателната ти образност! Хубаво е, Йоанна!
  • Има път любовта...и то добре очертан!Великолепно е мила!
  • пътищата ни събират... и приказките все още съществуват... )

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...