Отекваща целувка
Пътищата ни събират
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното
с нереалност,
в която
приказките още съществуват...
Вълшебството е пламнало
в косите
на непонятната случайност,
побрала в дланите си
сънената нежност
на две очи
огледали се в себе си ...
И огледалното зелено
на нюанса,
в разгърнатата преходност
е образ,
изграждащ ни
над слънчогледови мостове...
По тях - преминалото ехо
е ехото
на първата целувка -
разбила се
в скалите на деня,
като вълна
отекваща в сърцето...
На хоризонта обичта
е очертала път,
по който
минаваме несетно,
а тишината е награда
изказана
като Любов докрай ...
според волята си,
а всеки миг е пренаситен
с непонятност
градена от реалното
с нереалност,
в която
приказките още съществуват...
Вълшебството е пламнало
в косите
на непонятната случайност,
побрала в дланите си
сънената нежност
на две очи
огледали се в себе си ...
И огледалното зелено
на нюанса,
в разгърнатата преходност
е образ,
изграждащ ни
над слънчогледови мостове...
По тях - преминалото ехо
е ехото
на първата целувка -
разбила се
в скалите на деня,
като вълна
отекваща в сърцето...
На хоризонта обичта
е очертала път,
по който
минаваме несетно,
а тишината е награда
изказана
като Любов докрай ...
© Йоанна All rights reserved.
