24.02.2011 г., 9:42

Отелесеност

624 0 0

Телесността ми ме поглъща,

   избликва с всеки дъх.

Като израстък на самата себе си

  пробива себе си.

Отелесява всяка крачка.

Отелесява всяка болка.

Заема целия свят около мен.

И смъртта провлачва нокти

  по огромното ми тяло.

Впива пръсти в

  разпилените коси.

И влиза в мен,

  усещам я отвътре

  пулсираща без мен.

Остава само отелесената крачка,

  бликащият дъх.

Израстъкът

  на мен самата.

Отелесеност –

  пласт върху пласт   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джина Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...