24.02.2011 г., 9:42

Отелесеност

628 0 0

Телесността ми ме поглъща,

   избликва с всеки дъх.

Като израстък на самата себе си

  пробива себе си.

Отелесява всяка крачка.

Отелесява всяка болка.

Заема целия свят около мен.

И смъртта провлачва нокти

  по огромното ми тяло.

Впива пръсти в

  разпилените коси.

И влиза в мен,

  усещам я отвътре

  пулсираща без мен.

Остава само отелесената крачка,

  бликащият дъх.

Израстъкът

  на мен самата.

Отелесеност –

  пласт върху пласт   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джина Б Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...