24 февр. 2011 г., 09:42

Отелесеност

626 0 0

Телесността ми ме поглъща,

   избликва с всеки дъх.

Като израстък на самата себе си

  пробива себе си.

Отелесява всяка крачка.

Отелесява всяка болка.

Заема целия свят около мен.

И смъртта провлачва нокти

  по огромното ми тяло.

Впива пръсти в

  разпилените коси.

И влиза в мен,

  усещам я отвътре

  пулсираща без мен.

Остава само отелесената крачка,

  бликащият дъх.

Израстъкът

  на мен самата.

Отелесеност –

  пласт върху пласт   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джина Б Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...