Отесняло ми сърцето
Колко славно си живеех, волен и спокоен,
докато сърцето ми си беше само мое!
Но се срещнахме с Калина на пътека тясна.
Не можах да се размина - беше тъй прекрасна!
Гледах гордата й шия, устните, лицето...
Но какво да ви разправям - грабна ми сърцето!
Хубаво ни беше с нея да сме си самички!
Любехме се, смеехме се - като пойни птички!
Но се появи Винета - стройна и напета,
и сърцето ми отново беше с щурм превзето!
И си заживяха в него двете верни дружки.
Вярно, скарваха се често, ала все наужким.
После срещнах Веси-Лина - как да се откажа!
Толкова бе мила с мене, че ми стана гадже!
Двечките - какво да правят - взеха я и нея!
Но Калина нещо бързо взе да дебелее.
И макар да е голямо, но ми стана ясно,
че в едно сърце на трите ще им бъде тясно.
Затова сега съм тръгнал - горе, в планината,
има селище със име "Ланд на чудесата".
Има халище, с което който се завие,
всяка сутрин във гръдта му ново сърце бие!
Още три сърца ще взема, че било модерно
всяка свое да си има. И едно - резервно,
та и ако още някоя край мене мине,
да я приютя във него, за да не настине!
Има и вълшебни гащи! Който ги обуе,
след два дена му израстват два-три нови
(Някой звънна!
Една бърза работа ще свърша
и веднага ще се върна, за да го довърша.
Но какво да му довършвам - то и не остана.
Една думичка и точката - това остана!)
докато сърцето ми си беше само мое!
Но се срещнахме с Калина на пътека тясна.
Не можах да се размина - беше тъй прекрасна!
Гледах гордата й шия, устните, лицето...
Но какво да ви разправям - грабна ми сърцето!
Хубаво ни беше с нея да сме си самички!
Любехме се, смеехме се - като пойни птички!
Но се появи Винета - стройна и напета,
и сърцето ми отново беше с щурм превзето!
И си заживяха в него двете верни дружки.
Вярно, скарваха се често, ала все наужким.
После срещнах Веси-Лина - как да се откажа!
Толкова бе мила с мене, че ми стана гадже!
Двечките - какво да правят - взеха я и нея!
Но Калина нещо бързо взе да дебелее.
И макар да е голямо, но ми стана ясно,
че в едно сърце на трите ще им бъде тясно.
Затова сега съм тръгнал - горе, в планината,
има селище със име "Ланд на чудесата".
Има халище, с което който се завие,
всяка сутрин във гръдта му ново сърце бие!
Още три сърца ще взема, че било модерно
всяка свое да си има. И едно - резервно,
та и ако още някоя край мене мине,
да я приютя във него, за да не настине!
Има и вълшебни гащи! Който ги обуе,
след два дена му израстват два-три нови
(Някой звънна!
Една бърза работа ще свърша
и веднага ще се върна, за да го довърша.
Но какво да му довършвам - то и не остана.
Една думичка и точката - това остана!)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
