Отговор на въпроса: Що е щастие?
Намериха ме нови хоризонти.
Тъй както си стоях позамечтана...
Изпратили ги дребните любови
и моята възраждаща се младост.
Обучили ги все да се намират
отсреща на забравената вяра.
Набучиха ме те на своя ирис
и пак се замечтах - да бъда чайка
и как си обещавам да те нося...
с крила, в които можеш да останеш,
и тайно те обгръщам със надмощие
над дълъг кей, когато не е лято...
Омаян се оставяш да те взема -
на мушка да застанеш, ще те грабна!
Небето ще ми шепне, че е време
най-после да приема, че е щастие
във всички тия нови хоризонти,
безлични като сиво-бели стълби,
да бъдеш като коте между хора
и трескаво, пред всички, да се спъваш.
Защото чрез срама си се изчистват
душите. Ако всичките ги носим...
Макар и не на старо, те миришат.
И толкова са мръсни, че не могат
със друга да се слеят до...
все още!
И всяка е несигурна, но алчна.
И всяка ще се скърши от самотност.
А трябва да се радва, че изстрадва
и често че се гърчи във въпроси.
Че липсите ù винаги ще траят.
А тя ще е с въздишка пò там – горе,
където ù е мястото. В безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Уморена Всички права запазени
