Ако съм гълъб със пречупени крила,
мечтата ми ще бъде да излитна.
Да изтупам болката във пепелта,
жарта към синьото небе... да лисна.
В звезди да я превърна, във мечти,
да светят ярко в нощи тъмни.
И всяка в своя пламък да блести,
да осветява пътищата стръмни.
Ако съм топъл дъжд от болка натежал,
ще поискам да се случи чудо.
Ще стана феникс... с много жар,
над дъгата литнал... в ново утро.
Болката във дъжд ще изтече,
в искри жаравата ще пръсне.
На дъгата ще се обрече,
във земята топла ще заглъхне.
Ако съм най-добър, обикновен човек...
от раните ще черпя нови сили.
Над дъгата ще летя със полет лек,
ще чувствам... че сетивата ми са живи.
24.07.2021г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени