2.02.2021 г., 2:15  

Разлиствай славеева партитура

406 3 9

Стреми се да не пускаш младостта

да отлети с угасваща химера,

задръж се като масло над вода,

очаквай и мигът ще те намери.

 

Открий надеждни нови сетива,

учи се и през кожата да дишаш.

табута сривай, късай с правила,

последният закон е недописан.

 

Най-хубавото утре ще влети,

разумно не затваряй капандура.

Затопля се и ще запролети,

разлиствай славеева партитура.

 

Обратно влей финалния акорд

в зората на житейския си епос.

Уверено издигай чист декор –

на влюбени убежище и крепост.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги се радвам като надникваш при мен, Пепи! Поздрави!
  • Красив стих!
  • Толкова е мило, че се върна да ми споделиш, ИнаКалина, промених последния стих, след като поразмишлявах над твоите асоциации. 🌷
  • Хареса ми и все пак... крепостта на влюбените лесно се превзема, ако няма дълбоки ровове около нея...сетих се за ония двете жабки дето биели млякото с крака. Излиза, че първо трябва да си направиш маслото, а после то само ще се задържи над водата. Исках да споделя какви асоциации ми създаде стиха.
  • Надявам се и втората редакция да ви допадне. Поздрави, с голямо мерси.🍸

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...