Feb 2, 2021, 2:15 AM  

Разлиствай славеева партитура

  Poetry
415 3 9

Стреми се да не пускаш младостта

да отлети с угасваща химера,

задръж се като масло над вода,

очаквай и мигът ще те намери.

 

Открий надеждни нови сетива,

учи се и през кожата да дишаш.

табута сривай, късай с правила,

последният закон е недописан.

 

Най-хубавото утре ще влети,

разумно не затваряй капандура.

Затопля се и ще запролети,

разлиствай славеева партитура.

 

Обратно влей финалния акорд

в зората на житейския си епос.

Уверено издигай чист декор –

на влюбени убежище и крепост.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Винаги се радвам като надникваш при мен, Пепи! Поздрави!
  • Красив стих!
  • Толкова е мило, че се върна да ми споделиш, ИнаКалина, промених последния стих, след като поразмишлявах над твоите асоциации. 🌷
  • Хареса ми и все пак... крепостта на влюбените лесно се превзема, ако няма дълбоки ровове около нея...сетих се за ония двете жабки дето биели млякото с крака. Излиза, че първо трябва да си направиш маслото, а после то само ще се задържи над водата. Исках да споделя какви асоциации ми създаде стиха.
  • Надявам се и втората редакция да ви допадне. Поздрави, с голямо мерси.🍸

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...