29.10.2007 г., 15:15 ч.

отиде си... 

  Поезия » Любовна
1232 0 8

Отиде си... и хлопна входната врата.

Помислих си, че ще ти бъде трудно,

но ти замина си с такава лекота,

дори за миг не се обърна.

"Моля те, недей" - извиках аз,

но моят стон остана глух,

заплаках като мъничко дете,

загубило се в зимен студ.

Аз свлекох се тогава на земята

и удрях пода с двете си ръце,

мълнии сразиха ми душата,

напомнящи, че всичко ми отне.

Изправих се тогава с всички сили,

отправих поглед горе, към небето,

зарекох те, където и да бъдеш,

да носиш мойта болка във сърцето.

© Севдалина Янкулова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??