отиде си...
Отиде си... и хлопна входната врата.
Помислих си, че ще ти бъде трудно,
но ти замина си с такава лекота,
дори за миг не се обърна.
"Моля те, недей" - извиках аз,
но моят стон остана глух,
заплаках като мъничко дете,
загубило се в зимен студ.
Аз свлекох се тогава на земята
и удрях пода с двете си ръце,
мълнии сразиха ми душата,
напомнящи, че всичко ми отне.
Изправих се тогава с всички сили,
отправих поглед горе, към небето,
зарекох те, където и да бъдеш,
да носиш мойта болка във сърцето.
© Севдалина Янкулова All rights reserved.
