Отиде си...
ОТИДЕ СИ...
Отиде си...
кошмарно бързо,
и твоя къс прощален вик не смогнах аэ да чуя.
Не вкусих устните,
не казах сбогом,
и не те погледнах във очите...
Отиде си...
като луната,
след пълнолуние прекрасно.
Не те иэпратих,
не се раэплаках,
и не те помолих да останеш...
Отиде си...
внеэапно,тихо,
както идва първия снежец.
И както него,аэ те обичам,
но ти след себе си сълэи оставяш...
Отиде си...не ще се върнеш..
Не ще се върне любовта.
Ще срещам други,и ще се смея,
но надали аэ някой ще обичам както теб...
Отиде си...но спомена остави.
Отиде си...но няма да эабравя.
Няма да эабравя любовта...
17.05.2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весенце Всички права запазени