отиде си
450
0
0
Водата камъка прегръща,
а синевата планините снежни
и мойта мъка пак се връща,
че няма ги ръцете нежни.
Ела кацни на мойто рамо, птичко,
за да усетя твойта малка топлина,
защото, мисля, другите си имат всичко,
а аз живея грешно сред злина.
Отиде си човекът мил.
Отиде си, наистина замина,
сега живея, сякаш не е бил,
но лъжа се, че болката отмина.
От нея има всеки,
откак се е родил
и в него е вовеки,
щом нявга е любил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Димитрова Всички права запазени
