Aug 13, 2010, 11:27 PM

отиде си

  Poetry » Love
449 0 0

Водата камъка прегръща,

а синевата планините снежни

и мойта мъка пак се връща,

че няма ги ръцете нежни.

Ела кацни на мойто рамо, птичко,

за да усетя твойта малка топлина,

защото, мисля, другите си имат всичко,

а аз живея грешно сред злина.

Отиде си човекът мил.

Отиде си, наистина замина,

сега живея, сякаш не е бил,

но лъжа се, че болката отмина.

От нея има всеки,

откак се е родил

и в него е вовеки,

щом нявга е любил.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ради Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...