Отиди си.
Помолих те, да си отидеш,
знам, колко дълбоко те нараних.
Сърцето ми от болка се свиваше,
но в душата си, не ти изневерих.
Помолих те, да си отидеш,
дори не ти махнах за сбогом,
защото ръката ми нямаше сила,
сама избрах, присъдата сурова.
Помолих те, да си отидеш
и път добър, дори не ти пожелах.
Устата ми звук не можа да отрони,
безмълвна и тъжна след тебе стоях.
Навярно в своя път и ти ще страдаш,
и все пак, ще си намериш брод.
Но, ако сега решиш и тук останеш,
ще те грабне от мен...самият живот.
Той всичко скъпо, без жал ми отнема,
не бих могла на скръб да те обричам .
Затова те моля, ти свой път поемай,
защото...прекалено много те обичам!
знам, колко дълбоко те нараних.
Сърцето ми от болка се свиваше,
но в душата си, не ти изневерих.
Помолих те, да си отидеш,
дори не ти махнах за сбогом,
защото ръката ми нямаше сила,
сама избрах, присъдата сурова.
Помолих те, да си отидеш
и път добър, дори не ти пожелах.
Устата ми звук не можа да отрони,
безмълвна и тъжна след тебе стоях.
Навярно в своя път и ти ще страдаш,
и все пак, ще си намериш брод.
Но, ако сега решиш и тук останеш,
ще те грабне от мен...самият живот.
Той всичко скъпо, без жал ми отнема,
не бих могла на скръб да те обричам .
Затова те моля, ти свой път поемай,
защото...прекалено много те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
