Pepina (Пепа Деличева)
774 5361
25.10.2005 г., 9:35 ч.

Отиди си. 

  Поезия
1127 0 5
Помолих те, да си отидеш,
знам, колко дълбоко те нараних.
Сърцето ми от болка се свиваше,
но в душата си, не ти изневерих.

Помолих те, да си отидеш,
дори не ти махнах за сбогом,
защото ръката ми нямаше сила,
сама избрах, присъдата сурова.

Помолих те, да си отидеш
и път добър, дори не ти пожелах.
Устата ми звук не можа да отрони,
безмълвна и тъжна след тебе стоях.

Навярно в своя път и ти ще страдаш,
и все пак, ще си намериш брод.
Но, ако сега решиш и тук останеш,
ще те грабне от мен...самият живот.

Той всичко скъпо, без жал ми отнема,
не бих могла на скръб да те обричам .
Затова те моля, ти свой път поемай,
защото...прекалено много те обичам!

© Пепа Деличева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • отлично
  • Нямам думи, болката която усетих...
  • Много е красиво; от това стихотворение льха истинското страдание на сьрце, което обича искрено.
  • "трудно е да се живее
    още по-трудно е да се умре"

    Малко се изказвам
    ни в клин, ни в ръкав ...

    Харесва ми това, което си написала.

    За останалото съвет не мога да дам.
  • "Отиди си!"-каза моето момиче.
    Вчера ли със сълзи с мен се раздели?
    Който е обичал ще обича,
    който е излъгал - пак ще измени!
Предложения
: ??:??