*Отидох си, защото те обичам...*
Отидох си, защото те обичам...
Че те мразя, крещя...
не желая да чувам ни дума, ни вест,
като безумна бягам, пълзя...
а сърцето... все пита за теб.
Отидох си, без да знам защо, не отричам...
казах ти, че съм щастлива с друг,
отидох си, защото те обичам...
разбирам го сега, щом видях те пак тук.
Хиляди пъти раних те,
грозни думи до болка изричах,
че си минало постоянно крещях ти,
и себе си на мъка обричах.
Вчера... ти беше тук, в моя град,
погледна ме с пламенни очи,
аз до другия седях, а в мен - черен Ад,
лицето ми искаше да се изкъпе в сълзи.
Колко съм слаба, тогава разбрах...
ръцете трепереха от вибрациите на моето тяло,
прехапах устни и се осъзнах,
казах си: „Аз оставих го, аз съсякох нашето цяло”.
Отидох си от теб, защото те обичам...
това разбрах след този ден,
пред себе си обещавам и се заричам...
ще излекувам болката ти, ще те отърва от мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
