Било е нощ,

красива тъмнина

под среднощно слънце

звездна тишина,

било е нощ.

Сред тъмнината

пламъци горят,

звездите гаснат и бледнеят,

пламъци горят,

в пламъците той и тя.

Сами във тишината

сливат се с нощта

до болка

близо до страстта,

в огъня две тела.

Била е любовта,

тайнствено омайна

сред злато и кадифе,

била е нощта,

загадъчно безкрайна.  
             

                   ***

Нежно явила се утринта,

светла, бяла

като тиха луна

лъчи сред пламъците разпиляла,

докоснала две тела.

И отишла си нощта

и сребърните звезди,

искри последни догарят едва,

на пепел станали са

и той и тя, и нощта.