Отиде си,

не мога да те върна!

Отиде си,

и сърцето в пепел ми превърна.

Отиде си,

не каза „Сбогом”, не протегна и ръка.

Отиде си,

а с теб и моята душа!

Защо ми шепна

думите греховни,

макар да знаеш,

че всичко е лъжа?

Безмилостно, лъжливите си думи срути,

поигра си с моята тъга.

Но отивай си,

не ще те моля още,

знай, че всичко давах аз за теб!

Отивай си,

но знай, че тихо плача нощем

и свивам се от болка аз.

Отивай си,

но знай, обичах те и още те обичам.

Отивай си,

но и болката ми с теб вземи!