16.01.2008 г., 8:33 ч.

Отивай си! 

  Поезия
900 0 4

Отивай си

Минават месец, два, три,
а мен все не спира да ме боли.
Сърцето ми е разбито
и с безкрайно много рани покрито.

 

Ти го направи, ти ме нарани
и сега те моля, сърцето ми остави!
Но не искаш да го направиш
и в спокойствие да ме оставиш.

 

Не искам да те виждам, да те чувам
и на твоята любов да робувам!
Ти ме изигра, ти ме нарани,
а сега си при нея, но моля те – престани!

 

Престани, остави ме и си иди!
Обичам те, искам те, но твоята любов ми тежи.
По-добре да те няма,
за да спре най-накрая да ме боли!

 

Гневът ме изпълва,
душата ми крещи,
а твоята любов е тежък товар
за моите плещи.

 

Хайде – иди си, иди...

© Кристина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Великолепно е!Поздрави!
  • Любовта трябва да радост за душата,а не тежест.Нека си обичана истински!Поздрав и от мен и добре дошла!
  • Добре дощла и от мен...Браво!!!!
  • "Гневът ме изпълва,
    душата ми крещи,
    а твоята любов е тежък товар
    за моите плещи."
    Поздравления!!!Щом любовта тежи,значи не е истинска.Желая ти да я намериш.Поздравления за стиха!!!
Предложения
: ??:??