Отивай си!
Отивай си
Минават месец, два, три,
а мен все не спира да ме боли.
Сърцето ми е разбито
и с безкрайно много рани покрито.
Ти го направи, ти ме нарани
и сега те моля, сърцето ми остави!
Но не искаш да го направиш
и в спокойствие да ме оставиш.
Не искам да те виждам, да те чувам
и на твоята любов да робувам!
Ти ме изигра, ти ме нарани,
а сега си при нея, но моля те – престани!
Престани, остави ме и си иди!
Обичам те, искам те, но твоята любов ми тежи.
По-добре да те няма,
за да спре най-накрая да ме боли!
Гневът ме изпълва,
душата ми крещи,
а твоята любов е тежък товар
за моите плещи.
Хайде – иди си, иди...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
