Отивай си, любов
Отивай си, досаднице любов,
и хич не смей пред мен да се явяваш!
Уж всеки път пристигаш в образ нов,
но същата измамница оставаш.
Усмивка, нощи сини и цветя,
звезди, луна и ято пеперуди...
Омръзна ми от твоята игра.
Красавица била! Голямо чудо!
Не искам като пламък да трептя
и в хладния ти огън да изгарям.
Познавам те добре и затова
вратите и прозорците затварям.
Не искам да умирам всяка нощ,
подобно драматична героиня.
Без теб животът празен бил и лош?
Пак лъжеш, по-добре да си заминеш.
Върви, любов. За мене забрави.
Без теб да съм добре - ще се науча,
дори покоят да ми загорчи.
Отивай си, а аз ще врътна ключа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
