25.10.2007 г., 22:43

Отивайки си, ще останем

1.3K 0 4
 

 

Отивайки си, ще останем                

 

Добре, че тленни сме,

добре, че си отиваме,

добре, че не оставаме

в таваните на времето,

надлежно подредени във кашони,

с надпис: „Непотребни".

Добре, че няма като вещи прах да хванем,

а сами  на прах ще станем,

и отивайки си, ще останем -

в прашеца на цветята

и в калта на есента,

във капките роса

и във ръждата,

във  цветовете на дъгата

и в сивотата на дъжда,

там някъде,

сред кръговрата на нещата,

отивайки си, ще останем.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...