4.05.2006 г., 11:44

Отивам си...

879 0 5

Слагам черните си очила,
скривам своите следи.
Омръзна ми да съм добра,
и да са влажни моите очи...

Изключвам телефона,
сякаш на някой някога съм трябвала...
Спирам да мисля за всичко,
било то, каквото съм давала...

Толкова ли искаш да ме унижиш, кажи?!
Стига ми презрението на хората отвън.
А ако искаш се сърди,
ще заспя вечния си сън...

Заключвам вратата
и ключа изхвърлям надалече.
Нека да изтрезнее и душата...
Никой да не ме търси за нищо вече...

Скривам се от хорските очи,
и ще живея в стаята си тясна...
Никой няма да ме обвинява за моите сълзи,
оставете ме за малко да бъда нещастна...

Отивам си и това е последният ми стих...
Затварям се в себе си и това е последния ми вик...
Пътувам към раят безкрайно сив,
заминавам си, там, където щастлив е всеки миг...

А ти дори не искаш да ме спреш....


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Надя,стискам ти палци,по-барзо да излезеш от тъмнината!Благодаря ти!)))
  • И аз съм минала през такова нещо, а най - големия проблем е че все още не съм излязла от тунелчето... но за всичко има време..... Вярвай! Бъди силна!! Аз опитвам, опитай и ти!!
    6!!!
  • Яна,мерси за окуражениетоРадвам се,че вие сте се преборили с тези трудности...МЕРСИ още веднъж притялки
  • Браво,мила!Права е Яна..трябва да си силна..А и всичко се оправя в живота..само трябва малко време..6+
  • Стихотворението ти е прекрасно, Александра.Помни, да избягаш не е решение,но съм била на твое място и те разбирам - изведнъж всичко губи смисъл.Бъди силна./6/

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...