Отивам си...

Poetry

883 0 5

Слагам черните си очила,
скривам своите следи.
Омръзна ми да съм добра,
и да са влажни моите очи...

Изключвам телефона,
сякаш на някой някога съм трябвала...
Спирам да мисля за всичко,
било то, каквото съм давала...

Толкова ли искаш да ме унижиш, кажи?!
Стига ми презрението на хората отвън.
А ако искаш се сърди,
ще заспя вечния си сън...

Заключвам вратата
и ключа изхвърлям надалече.
Нека да изтрезнее и душата...
Никой да не ме търси за нищо вече...

Скривам се от хорските очи,
и ще живея в стаята си тясна...
Никой няма да ме обвинява за моите сълзи,
оставете ме за малко да бъда нещастна...

Отивам си и това е последният ми стих...
Затварям се в себе си и това е последния ми вик...
Пътувам към раят безкрайно сив,
заминавам си, там, където щастлив е всеки миг...

А ти дори не искаш да ме спреш....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tajnata_Kralica (Александра Матеева)

Надя,стискам ти палци,по-барзо да излезеш от тъмнината!Благодаря ти!)))

2006-05-05T10:41:29+03:00
patenceto (Надя Георгиева)

И аз съм минала през такова нещо, а най - големия проблем е че все още не съм излязла от тунелчето... но за всичко има време..... Вярвай! Бъди силна!! Аз опитвам, опитай и ти!!
6!!!

2006-05-04T20:03:53+03:00
Tajnata_Kralica (Александра Матеева)

Яна,мерси за окуражениетоРадвам се,че вие сте се преборили с тези трудности...МЕРСИ още веднъж притялки

2006-05-04T18:24:56+03:00
sladoledche (Александра Методиева)

Браво,мила!Права е Яна..трябва да си силна..А и всичко се оправя в живота..само трябва малко време..6+

2006-05-04T15:29:54+03:00
^SUNSHINE^ (Яна)

Стихотворението ти е прекрасно, Александра.Помни, да избягаш не е решение,но съм била на твое място и те разбирам - изведнъж всичко губи смисъл.Бъди силна./6/

2006-05-04T11:49:48+03:00

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0