Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
May 4, 2006, 11:44 AM

Отивам си... 

  Poetry
676 0 5

Слагам черните си очила,
скривам своите следи.
Омръзна ми да съм добра,
и да са влажни моите очи...

Изключвам телефона,
сякаш на някой някога съм трябвала...
Спирам да мисля за всичко,
било то, каквото съм давала...

Толкова ли искаш да ме унижиш, кажи?!
Стига ми презрението на хората отвън.
А ако искаш се сърди,
ще заспя вечния си сън...

Заключвам вратата
и ключа изхвърлям надалече.
Нека да изтрезнее и душата...
Никой да не ме търси за нищо вече...

Скривам се от хорските очи,
и ще живея в стаята си тясна...
Никой няма да ме обвинява за моите сълзи,
оставете ме за малко да бъда нещастна...

Отивам си и това е последният ми стих...
Затварям се в себе си и това е последния ми вик...
Пътувам към раят безкрайно сив,
заминавам си, там, където щастлив е всеки миг...

А ти дори не искаш да ме спреш....


 

© Александра Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Надя,стискам ти палци,по-барзо да излезеш от тъмнината!Благодаря ти!)))
  • И аз съм минала през такова нещо, а най - големия проблем е че все още не съм излязла от тунелчето... но за всичко има време..... Вярвай! Бъди силна!! Аз опитвам, опитай и ти!!
    6!!!
  • Яна,мерси за окуражениетоРадвам се,че вие сте се преборили с тези трудности...МЕРСИ още веднъж притялки
  • Браво,мила!Права е Яна..трябва да си силна..А и всичко се оправя в живота..само трябва малко време..6+
  • Стихотворението ти е прекрасно, Александра.Помни, да избягаш не е решение,но съм била на твое място и те разбирам - изведнъж всичко губи смисъл.Бъди силна./6/
Random works
: ??:??