20.10.2010 г., 9:47

Отиваш си

630 0 1

 

Кажи, колко струва сърцето в тебе,

не искам утрото и него да ми отнеме!

Кажи, времето с теб има ли цена.

Всичко мое давам, за да останеш тук сега.

Твоето решение не мога да променя.

Знам, отиваш си, не те виня!

Ще си сложа розовите очила,

на сбогуване да не видиш моята сълза.

На лицето ми е вече маската щастлива,

за да не видиш тъгата ми горчива.

Ти тръгваш на път с изгрева нов

и оставяш ме сама да търся  любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...