20 окт. 2010 г., 09:47

Отиваш си

635 0 1

 

Кажи, колко струва сърцето в тебе,

не искам утрото и него да ми отнеме!

Кажи, времето с теб има ли цена.

Всичко мое давам, за да останеш тук сега.

Твоето решение не мога да променя.

Знам, отиваш си, не те виня!

Ще си сложа розовите очила,

на сбогуване да не видиш моята сълза.

На лицето ми е вече маската щастлива,

за да не видиш тъгата ми горчива.

Ти тръгваш на път с изгрева нов

и оставяш ме сама да търся  любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...