Отиваш си
Отиваш си, Любов, и все по тъмно -
какво те тегли толкова навън,
какво взривява нервите ти тънки,
накъсани из плиткия ти сън?...
Очакваш пак надеждата да дойде
и да открехне чуждата врата,
виновна да замръкнеш сред покоя
на лепкавата тежка тишина...
Ела, Любов, когато ти се плаче!
Когато псуваш люто - пак ела!
Боли ли вляво - жива си - и значи
ще минеш през дъжда и през калта,
и даже ще успееш да политнеш,
да стоплиш в шепи цялото море!
Стани, дори накриво да залитнеш!
Живей, когато много ти се мре!
Дори когато нищо не достига,
дори накрая да е песента -
недей оставя прагът да изстине -
отиваш си, но утре пак ела,
оголена до сетните си нерви,
Любов от най-далечния ми сън -
на моя ден с последните резерви
отварям ти! Недей остава вън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
