Aug 30, 2009, 2:24 PM

Отиваш си

  Poetry » Love
1.9K 2 38

 

Отиваш си, Любов, и все по тъмно -

какво те тегли толкова навън,

какво взривява нервите ти тънки,

накъсани из плиткия ти сън?...

Очакваш пак надеждата да дойде

и да открехне чуждата врата,

виновна да замръкнеш сред покоя

на лепкавата тежка тишина...

 

Ела, Любов, когато ти се плаче!

Когато псуваш люто - пак ела!

Боли ли вляво - жива си - и значи

ще минеш през дъжда и през калта,

и даже ще успееш да политнеш,

да стоплиш в шепи цялото море!

Стани, дори накриво да залитнеш!

Живей, когато много ти се мре!

 

Дори когато нищо не достига,

дори накрая да е песента -

недей оставя прагът  да изстине -

отиваш си, но утре пак ела,

оголена до сетните си нерви,

Любов от най-далечния ми сън -

на моя ден с последните резерви

отварям ти! Недей остава вън...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта е най-красивото нещо на този свят...а най-вероятно е така и в другите такива!
    И никога не трябва да и затваряме вратата, никога...каквато и да е цената!
    Благодаря ти, че ми го напомни, Галена!!!
    Помагаш ми!
  • Дори когато нищо не достига,
    дори накрая да е песента -
    недей оставя прагът да изстине -
    отиваш си, но утре пак ела,
    оголена до сетните си нерви,
    Любов от най-далечния ми сън -
    на моя ден с последните резерви
    отварям ти! Недей остава вън...

    Това ще помня винаги!***


  • Да бъде!!! Поздрави!
  • "Любов от най-далечния ми сън -

    на моя ден с последните резерви"

    Прекрасно!!!
  • "Стани, дори накриво да залитнеш!

    Живей, когато много ти се мре!"

    ...*

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...