Отиват дните безметежно,
отнесени като листа,
а аз оставам многократно,
едва спасен над Пропастта.

Света без мен ще съществува,
с  враждите си и любовта,
Живота и Смъртта флиртуват,
ще срещаме и Пролетта!

Стоя със своите дилема,
напъхан във порочен Кръг,
решавам тежки теореми,
и никому не казвам :"Млък!"

Като дете аз бях уверен,
Света без мен е немислим!
Без мене  все ще бъде черен
не ще се появи и  Рим!

Че аз ще съм Богоизбранник!
Изпратен съм, да сложа ред...
На низшите да съм посланик,
безсмъртен да  съм занапред!

Фантазии на самовлюбен,
продукт на детска Суета!
Разбирам, че съм бил безумен,
един от многото в Света!

И моите въздушни Кули,
били са плод на суета,
днес хлопат в селото с цървули,
и нямат място във света!
 12.03.1966г. Първомай