Откакто се изгубих
Откакто се изгубих
Стотици преживявания
Назъбиха
Живота ми
И оглозгани като кости
Почерняха пред заключената ми врата
Чакате ли ме още
Да се хвърля през прозореца
Пиян
С бутилка изветряло вино
Да ме хвърлят в някоя кофа
Да ме гледат бездомните кучета как гния
Чакате ли ме още
С усмивки от ножове
И огледала замъглени от потните ви
Издишания
Аз ви отписах
Но все още ми липсвате
* * *
И всеки ден
От слънцето изтръгвам мъничко живот
Да ти го дам
И ти умираш въпреки това
И ме убиваш и мен
Затова предпочитам да се скрия под шапката си
И да се скрия в брадата си
И когато стола ми спре да се клати
Аз ставам
И тръгвам скапания си живот да оправям
Защото не е лесно
Да си сам
Но не е лесно да си с някого понякога
* * *
А зад стъклената бариера на прозореца
Блести
И в бялото ми идва да се гмурна
И да вдишам
Но се въздържам
Въпреки че ми тежи
И се научих да те мразя
И да те обичам
27 август 2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
