Откакто се изгубих

Стотици преживявания

Назъбиха

Живота ми

И оглозгани като кости

Почерняха пред заключената ми врата

Чакате ли ме още

Да се хвърля през прозореца

Пиян

С бутилка изветряло вино

Да ме хвърлят в някоя кофа

Да ме гледат бездомните кучета как гния

Чакате ли ме още
С усмивки от ножове

И огледала замъглени от потните ви

Издишания

Аз ви отписах

Но все още ми липсвате

*  *  *

И всеки ден

От слънцето изтръгвам мъничко живот

Да ти го дам

И ти умираш въпреки това

И ме убиваш и мен

Затова предпочитам да се скрия под шапката си

И да се скрия в брадата си

И когато стола ми спре да се клати

Аз ставам

И тръгвам скапания си живот да оправям

Защото не е лесно

Да си сам

Но не е лесно да си с някого понякога

*  *  *

А зад стъклената бариера на прозореца

Блести

И в бялото ми идва да се гмурна

И да вдишам

Но се въздържам

Въпреки че ми тежи

И се научих да те мразя

И да те обичам

27 август 2010