19.07.2024 г., 16:49

Откакто те няма

462 1 0

Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук,
в тази отчуждена къща,
въздухът без теб е друг,
а пък болката могъща.
Впива острите си зъби
някъде дълбоко в мен.
И не спира да ме ръфа
всяка нощ и всеки ден.
Затова, че аз съм тук,
а пък ти си в друга къща,
вятърът сега с юмрук –
всичко преобръща…
Масата е вече стол,
а пък столът стана маса,
докато таванът гол,
даже мъртъв не миряса.
Взе че се откърти сам.
И така се сгромоляса,
че превърна моя хол –
от веранда на тераса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...