19.07.2024 г., 16:49 ч.

Откакто те няма 

  Поезия
147 1 0

Знаеш ли, че в моя хол,
дето зимата слънчаса –
масата е вече стол,
а пък столът стана маса.
Може би, защото тук,
в тази отчуждена къща,
въздухът без теб е друг,
а пък болката могъща.
Впива острите си зъби
някъде дълбоко в мен.
И не спира да ме ръфа
всяка нощ и всеки ден.
Затова, че аз съм тук,
а пък ти си в друга къща,
вятърът сега с юмрук –
всичко преобръща…
Масата е вече стол,
а пък столът стана маса,
докато таванът гол,
даже мъртъв не миряса.
Взе че се откърти сам.
И така се сгромоляса,
че превърна моя хол –
от веранда на тераса.

© Георги Ревов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??