Отказвам във зверилник да живея
В приказките всичко е прекрасно,
дори и змеят има чар и красота.
Доброто побеждава, то е ясно,
но във живота ни, не е така.
В живота се налагат зверовете
и остри зъби, смилат слънчев ден.
Ужасно се страхувах да порасна,
но трябваше и случи се със мен.
Сега четейки приказки, се крия
от гнусната помия във света.
Подвластен на словесната магия,
все нещо пиша или пък чета.
Дните се изнизват скорострелно
от острието дебнещо мига.
Щом лошотия в мислите ми седне,
неволно почвам в нещо да греша.
Отказвам във зверилник да живея.
Но как, кажете, сам да го реша?
Мислят ме за луд и ми се смеят,
че още вярвам в приказни неща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
