5.02.2010 г., 10:40

Откога не съм те виждал... Моля те приеми таз идея

948 0 0

   И тъй през тез тежки дълги дни

в сълзите си виждам твоите очи,

не се знае дали някой ще познае

в моята душа порива на Любовта -

по прякор Обичта.

   Затуй на Бога се надявам,

тъй както Той ме нареди и нивгаш

между нас да няма сърдитни,

дано Бог така ни  нереди,

че изкушение да не ни сполети -

породено от светските потребнини.

   Ооо, моя мила, ако съм все още ''твоя мил'',

приеми с отвращение дори

таз идея моя -

поне за миг да зърна твойта Одисея.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...