5.02.2010 г., 10:40

Откога не съм те виждал... Моля те приеми таз идея

947 0 0

   И тъй през тез тежки дълги дни

в сълзите си виждам твоите очи,

не се знае дали някой ще познае

в моята душа порива на Любовта -

по прякор Обичта.

   Затуй на Бога се надявам,

тъй както Той ме нареди и нивгаш

между нас да няма сърдитни,

дано Бог така ни  нереди,

че изкушение да не ни сполети -

породено от светските потребнини.

   Ооо, моя мила, ако съм все още ''твоя мил'',

приеми с отвращение дори

таз идея моя -

поне за миг да зърна твойта Одисея.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гената Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...