Откраднат миг
Аз поисках тялото ми да те призове, "Обичам те" да каже затопленото ми сърце. В дантелено-нежния ти стих се влюбих, уплаших се, като мъничко дете. Аз молех ръцете ти да ме докоснат, очите въгленно да ме дамгосат, от устните до кръв да пия, страстта ти в мене да пулсира. Аз желаех двама да се слеем под звук, отдавна забранен. В еуфория безумна, аз и ти - вибрация, отдаване предсказуемо, а после - следи. Аз исках, но откраднат миг ще е това, щастие блажено, бързо отлетяло... мираж краткотраен, помнеща следа, оазис за моята копнееща душа. Аз искам с теб да дишам, усещайки галещата светлина, проникваща във вените греховно, как да те спра, кажи ми сега? |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Павлова Всички права запазени
