Откраднат свят
Как да кажа, че вече пораснах
щом по детски наивно греша?
Без да искам света ти откраднах -
бях останала много сама.
Уж за малко приседнах, а вече
трайно място намерих си - дом.
Отпечатах съня си в ръцете ти
и в душата ти- топъл подслон.
Ти не искаш сега да ме пуснеш
пристрастил си деня си към мен
и прекрасно разбираш - безумно е
да съм твоя и в нощ, и във ден…
Как да кажа, че вече пораснах
щом от моите грешки боли?
Щом в измислици мога да вярвам?
Не. Все още съм в свят от мечти…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
