Senni (Силвия)
162 1968
26.07.2008 г., 12:01 ч.

Откраднато от себе си 

  Поезия » Философска
547 0 8

Очите ми... отворени са крепости,

в които погледът... живее,

искриците... от тях излитат,

дали във огъня им ти ще оцелееш?

 

Косите ми... са вятър във мълчание,

притихнал е, от бягство уморил се

и запечатал нечие страдание,

в очите ми изчезваш... скрил се.

 

Ръцете ми... са тайни пътища,

които те извеждат... ослепял си

и тленно те пренасят в чужди сънища,

за тях мечтал си, може би копнял си.

 

Емоциите ми... твои са дихания

и напояват те... когато скиташ жаден,

към тях... ти не посягай властно,

а приласкай ги и на тях се доверявай.

 

Но мислите... от тях пази се,

те... чувствата разнищват и наказват,

те... миговете призрачно стаени,

накъсват стръвно и премазват.

 

От мислите ми... няма да избягаш,

те винаги ще те претърсват

и улики... за твоето присъствие,

безмилостно, жестоко ще разпръскват.

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??