Senni (Силвия)
162 1968
Jul 26, 2008, 12:01 PM

Откраднато от себе си 

  Poetry » Phylosophy
587 0 8

Очите ми... отворени са крепости,

в които погледът... живее,

искриците... от тях излитат,

дали във огъня им ти ще оцелееш?

 

Косите ми... са вятър във мълчание,

притихнал е, от бягство уморил се

и запечатал нечие страдание,

в очите ми изчезваш... скрил се.

 

Ръцете ми... са тайни пътища,

които те извеждат... ослепял си

и тленно те пренасят в чужди сънища,

за тях мечтал си, може би копнял си.

 

Емоциите ми... твои са дихания

и напояват те... когато скиташ жаден,

към тях... ти не посягай властно,

а приласкай ги и на тях се доверявай.

 

Но мислите... от тях пази се,

те... чувствата разнищват и наказват,

те... миговете призрачно стаени,

накъсват стръвно и премазват.

 

От мислите ми... няма да избягаш,

те винаги ще те претърсват

и улики... за твоето присъствие,

безмилостно, жестоко ще разпръскват.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??