Jul 26, 2008, 12:01 PM

Откраднато от себе си 

  Poetry » Phylosophy
622 0 8
Очите ми... отворени са крепости,
в които погледът... живее,
искриците... от тях излитат,
дали във огъня им ти ще оцелееш?
Косите ми... са вятър във мълчание,
притихнал е, от бягство уморил се
и запечатал нечие страдание,
в очите ми изчезваш... скрил се.
Ръцете ми... са тайни пътища,
които те извеждат... ослепял си
и тленно те пренасят в чужди сънища,
за тях мечтал си, може би копнял си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??