Откраднато от себе си
Очите ми... отворени са крепости,
в които погледът... живее,
искриците... от тях излитат,
дали във огъня им ти ще оцелееш?
Косите ми... са вятър във мълчание,
притихнал е, от бягство уморил се
и запечатал нечие страдание,
в очите ми изчезваш... скрил се.
Ръцете ми... са тайни пътища,
които те извеждат... ослепял си
и тленно те пренасят в чужди сънища,
за тях мечтал си, може би копнял си.
Емоциите ми... твои са дихания
и напояват те... когато скиташ жаден,
към тях... ти не посягай властно,
а приласкай ги и на тях се доверявай.
Но мислите... от тях пази се,
те... чувствата разнищват и наказват,
те... миговете призрачно стаени,
накъсват стръвно и премазват.
От мислите ми... няма да избягаш,
те винаги ще те претърсват
и улики... за твоето присъствие,
безмилостно, жестоко ще разпръскват.
© Силвия All rights reserved.
