Откраднато стихче
Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат
и сребърни поеми рецитират.
И кратка, като дъх нощта не стига.
И паднали от смях звезди умират.
Премръзнал странник думи си открадва.
И скътва ги отляво, до сърцето.
Дано поне една душа зарадва,
той със стиха си, паднал от небето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
)
