15.09.2023 г., 12:01

Откраднато стихотворение

922 5 5

ОТКРАДНАТО СТИХОТВОРЕНИЕ

 

... седя и слушам школското звънче,

а в даскалото дворът пак се пълни –

отново ставам същото момче,

загледано в момичешките хълми,

в класа най-изтърваното хлапе,

дори не ме приеха в Комсомола! –

купувам си на лавката фрапе

или си хрупам чипса с кока кола,

избягал пак от час по алгебра,

и без домашно по литература,

защо – не смогнах тъй да разбера? –

упрекваха ме в липса на култура,

та, аз дори Тургенев и Толстой

наизустих край Лермонтов и Лорка,

растях – и ме възпитаха без бой! –

с тоягата и вързания морков,

не знам дали с домашно – или без,

живяхме всички някак си наужким...

А римичките в стихчето ми днес

преписах ги на класното –

от Пушкин.

 

15 септемврий 2016 г.

гр. Варна, 20, 20 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Никога не съм позволявал на училището да попречи на образованието ми." Марк Твен
  • защо – не смогнах тъй да разбера? –
    упрекваха ме в липса на култура,
    та, аз дори Тургенев и Толстой
    наизустих край Лермонтов и Лорка,
    растях – и ме възпитаха без бой! –
    с тоягата и вързания морков,
    не знам дали с домашно – или без,
    живяхме всички някак си наужким...

    Комуто е дадено, нито тоягата, нито морковът ще го отклонят.
  • Онова момче още тогава е било поет и сегашния поет продължава да бъде онова момче
  • Стойчо, тук си съвсем прав!
    Но да кажем и за стихотворението на Валери - в неговия стил, тук е леко, но много добре "говорещо"!
  • На 12 години Айнщайн доказва теоремата на Питагор по свой, съвсем различен от общоизвестния начин. На 12 години - описано в Природонаучния музей в Женева.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...