(... откритие...)
Отворих килера, потънал във прах,
забравени детски мечти си намерих,
изпаднал във ъгъла звънкия смях...
... крачета, с които скалите катерех...
И плахите пъстри очички... и тях
забутани там, на поличката малка,
потънали в прах и във пълния мрак
треперят и стенат... История жалка...
Изтупах крилете, с които летях
и звънкия смях във сърцето си сложих,
очичките, плахите, с тях замечтах...
Килера затворих и здраво залостих.
По детски погледнах отново света,
с крачетата смело отново катеря
скалите високи. И там, на върха,
в жената детето аз пак ще намеря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
