paula (Паула Петрова)
72 926
7.10.2009 г., 14:17 ч.

(... откритие...) 

  Поезия
476 0 3

 

Отворих килера, потънал във прах,

забравени детски мечти си намерих,

изпаднал във ъгъла звънкия смях...

... крачета, с които скалите катерех...

 

И плахите пъстри очички... и тях

забутани там, на поличката малка,

потънали в прах и във пълния мрак

треперят и стенат... История жалка...

 

Изтупах крилете, с които летях

и звънкия смях във сърцето си сложих,

очичките, плахите, с тях замечтах...

Килера затворих и здраво залостих.

 

По детски погледнах отново света,

с крачетата смело отново катеря

скалите високи. И там, на върха,

в жената детето аз пак ще намеря.

© Паула Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??