Oct 7, 2009, 2:17 PM

(... откритие...)

  Poetry
605 0 3

 

Отворих килера, потънал във прах,

забравени детски мечти си намерих,

изпаднал във ъгъла звънкия смях...

... крачета, с които скалите катерех...

 

И плахите пъстри очички... и тях

забутани там, на поличката малка,

потънали в прах и във пълния мрак

треперят и стенат... История жалка...

 

Изтупах крилете, с които летях

и звънкия смях във сърцето си сложих,

очичките, плахите, с тях замечтах...

Килера затворих и здраво залостих.

 

По детски погледнах отново света,

с крачетата смело отново катеря

скалите високи. И там, на върха,

в жената детето аз пак ще намеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...