paula (Паула Петрова) paula (Паула Петрова)
72
Oct 7, 2009, 2:17 PM

(... откритие...)

  Poetry
606 0 3

 

Отворих килера, потънал във прах,

забравени детски мечти си намерих,

изпаднал във ъгъла звънкия смях...

... крачета, с които скалите катерех...

 

И плахите пъстри очички... и тях

забутани там, на поличката малка,

потънали в прах и във пълния мрак

треперят и стенат... История жалка...

 

Изтупах крилете, с които летях

и звънкия смях във сърцето си сложих,

очичките, плахите, с тях замечтах...

Килера затворих и здраво залостих.

 

По детски погледнах отново света,

с крачетата смело отново катеря

скалите високи. И там, на върха,

в жената детето аз пак ще намеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0