paula (Паула Петрова)
72 926
7 oct 2009, 14:17

(... откритие...) 

  Poesía
478 0 3

 

Отворих килера, потънал във прах,

забравени детски мечти си намерих,

изпаднал във ъгъла звънкия смях...

... крачета, с които скалите катерех...

 

И плахите пъстри очички... и тях

забутани там, на поличката малка,

потънали в прах и във пълния мрак

треперят и стенат... История жалка...

 

Изтупах крилете, с които летях

и звънкия смях във сърцето си сложих,

очичките, плахите, с тях замечтах...

Килера затворих и здраво залостих.

 

По детски погледнах отново света,

с крачетата смело отново катеря

скалите високи. И там, на върха,

в жената детето аз пак ще намеря.

© Паула Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??