28.04.2011 г., 20:57

Откритие

745 0 1

 

 

Не ми остана нищичко за губене…

А пък получих всичко изведнъж!?

Във себе си престанах да съм влюбен.

И ето – преоткрих се като мъж…

 

Сега не ми остава друго нищо,

освен да бъда този нов човек…

Днес всичко старо е за мен излишно

подобно на отминалия век…

 

Във бъдещето взирам се с надежда.

Към миналото няма да се връщам!

О, да, изгубих всичко, но изглежда

открил съм най-накрая свойта същност…

 

април 2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...