9.10.2010 г., 1:02

Откровение

1.1K 0 2


С голямо въодушевление

пиша това стихотворение!

То е моето вдъхновение

от това явление,

пораждащо възхищение

у всяко създание,

загубило утешение

и търсещо спасение

от своето положение

в моето творение,

което пиша за забавление

в нашето заведение,

в което има намаление.

А сега, с ваше позволение,

ще направя съобщение,

вместо признание,

за това стихотворение.

Приемете моето извинение,

защото то е изврaщение

на моето поколение,

но няма значение,

щом ви носи удовлетворение

и получава вашето одобрение.

А сега имам намерение

да завърша моето творение

и да го занеса на съхранение

в моето тайно помещение.

 

 

2001 г

Елена и Юлия

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена С Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...