16.06.2010 г., 15:14

Откровение

1K 0 0

ОТКРОВЕНИЕ

 

Миг на наслада

от тебе получих,

сега сърцето ми страда,

но друго научих!

 

Че болка голяма

гърдите раздира,

а тебе те няма -

това ме шокира!

 

Не мога да върна

деня на мечтите,

не мога да зърна

тоз пламък в очите!

 

Къде се загуби

зарята от чувства?

Защо се погуби,

защо те напусна?

 

Аз търся и страдам,

говоря и питам.

Не мисля да падам

или да залитам!

 

Бъди ми надежда,

бъди ми искрица!

Това ме навежда...

за мен си кралица!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Врачански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...