26.04.2012 г., 10:30

Откровение

384 0 0

Мислите ми бързо бягат,

покривалото си слагат,

щом трябва ми решение,

не дават улеснение.

 

Аз ли да ги търся само?

Кога ще ударят рамо?

Кога те ще ме потърсят

и ума ми ще разтърсят?

 

Стига чакал съм напразно!

Ще го кажа т‘ва по-фразно:

Сега оттук и занапред

първо действам, па мисля след!

 

Но дойде вдъхновение

и край с т‘ва откровение,

край на актовете слепи,

край на мислите нелепи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулчо Хрътев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...