26 апр. 2012 г., 10:30

Откровение

382 0 0

Мислите ми бързо бягат,

покривалото си слагат,

щом трябва ми решение,

не дават улеснение.

 

Аз ли да ги търся само?

Кога ще ударят рамо?

Кога те ще ме потърсят

и ума ми ще разтърсят?

 

Стига чакал съм напразно!

Ще го кажа т‘ва по-фразно:

Сега оттук и занапред

първо действам, па мисля след!

 

Но дойде вдъхновение

и край с т‘ва откровение,

край на актовете слепи,

край на мислите нелепи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лулчо Хрътев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...