Мислите ми бързо бягат,
покривалото си слагат,
щом трябва ми решение,
не дават улеснение.
Аз ли да ги търся само?
Кога ще ударят рамо?
Кога те ще ме потърсят
и ума ми ще разтърсят?
Стига чакал съм напразно!
Ще го кажа т‘ва по-фразно:
Сега оттук и занапред
първо действам, па мисля след!
Но дойде вдъхновение
и край с т‘ва откровение,
край на актовете слепи,
край на мислите нелепи!
© Лулчо Хрътев Все права защищены