Откровение
Аз отдавна не съм вече толкова дръзка
и не паля с очите далечни звезди,
но дори да ме няма, в стих ще възкръсна,
за да мога да кажа на някой: "Прости!".
Аз отдавна не плача, когато нападат
и отдавна не страдам от много "Защо",
но ме стяга предателски някъде вляво,
щом за миг ме докоснат лъжа или зло.
Аз не съм вече малкото, нежно момиче,
дето вярва на всеки прочетен роман,
но все още на него по нещо приличам -
искам обич да взема и обич да дам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Атанасова Всички права запазени
