25.10.2016 г., 15:31  

Откровение

2K 1 2

Знаеш ли души как се откриват

и докосват се, облени в светлина?

Като две реки ведно се сливат

и потичат заедно във вечността.

 

Чула ли си как сърцата затуптяват

щом очите срещнат се във любовта?

Като птици в полет те се устремяват,

окрилени от незнайна свобода.

 

Виждала ли си как устните изгарят,

сякаш огънят целува в нощ жарта?

И сплетените пръсти се разтварят,

щом две тела отдават се в страстта.

 

В онази нощ се случи сякаш всичко.

И сля се твоята със моята душа,

над огъня те носех като птица.

Сърцето ми със твоето затуптя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Горо Горов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Очень хорошо!
    Перевелось как-то странно

    Знаешь ли, как раскрываются души,
    соприкасаясь, сливаются светом,
    как две реки, чтобы дальше их русло
    стало единым в движении в вечность.

    Слышал ли ты, как тревожное сердце
    бьется в груди от влюблённого взгляда,
    и словно птица мчится навстречу
    пОлно свободы, неведомой раньше.

    Видел ли ты, как горячие губы
    пламенем пламя жадно целуют
    как растворяют два тела, что любят
    сплетённые пальцы...
    В той страсти как будто
    всё состоялось, случилось той ночью,
    стали единой душой наши души,
    я над огнём, словно птицу тебя нёс ,
    наши сердца бились единодушно..
  • Като чувство ми допадна

Откровение

Знаешь ли, как раскрываются души,
Соприкасаясь, сливаются светом,
Как две реки, чтобы дальше их русло
Стало единым в движении в вечность.
Слышал ли ты, как тревожное сердце ...
2.6K 2 5

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...